В „Св. Неделя“ в Пловдив е първият опит за богослужение на български

В църквата са запазени стенописи от 1871 г., а иконостасът ѝ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба

Храмът, посветен на света Неделя, бил построен в началото на XVII в., във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните. Той бил със скромни размери и непретенциозна архитектура, но с богато украсен иконостас (1766 г.).

През 1829 г. е съборена старата сграда на „Св. Неделя“ и е изграден временен параклис, посветен отначало на св. Атанасий, а по-късно на свето Въведение Богородично. В него е монтиран иконостасът на старата черква. Същата година е сключен Одринският мир, сложил край на Руско-турската война от 1828-1829 г. Съгласно условията му християните в Османската империя получават някои права и чорбаджи Вълко Куртович издейства султански ферман за обновлението на двата храма – „Св. Неделя“ и „Св. св. Константин и Елена“.

Новата черква „Св. Неделя“ е замислена като един от най- големите и най-просторни възрожденски храмове в нашите земи. Издигната е от брациговски строители с главен майстор Петко Петков – Боз. По същото време той построил и храма „Св. св. Константин и Елена“.

Храмът „Св. Неделя“ е внушителна трикорабна псевдо- базилика с триапсидна олтарна  част. Трите кораба са разделени от шест двойки дървени колони. Капителите им са релефно украсени и носят арки с характерна кобилична линия. Средният кораб е оформен с полуцилиндричен свод, а страничните са покрити с плоски дървени тавани, украсени с резба. Преддверието след главния вход носи втори етаж – емпория, ползван като женско отделение през XIX в., а сега като балкон за църковния хор.

Изработката на иконостаса възложили (ок. 1832-1833 г.) вероятно на Яне Спиров, който резбовал иконостасите на две хасковски църкви – „Света Богородица“ и „Св. Архангели“. Стилът и характеристиката на дърворезбата свидетелстват за връзки с резбарските центрове в Македония.

Иконостасът в „Св. Неделя“ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба с преобладаващ растителен орнамент. Допълват го красотата и майсторското изпълнение на проскинитария от старата черква, който вероятно е дело на резбаря на стария иконостас, както и съвършената изработка на двата инкрустирани аналоя, творение на Христо Баро (XVIII в.).

Известните дебърски майстори Макрий Негриев Фръчковски и братята му Гюрчин и Траян са изпълнители на релефната украса за капителите на колоните – фина художествена работа, близка до скулптирането, наричана по онова време „кюлюмджийство“.

Повечето икони са изписани от Димитър Христов Зограф и сина му Зафир, по-късно известен с псевдонима Станислав Доспевски. На някои от тях се чете годината „1832“. Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведе-ние Богородично“, която може да се види в параклиса. Върху стар красив проскинитарий е положена икона на св. Неделя от XVIII в. с произход от старата черква. Върху кивоти са иконите от XIX в. – „Св. Димитър Солунски“, „Св. Стилиян Пафлагонийски“, „Св. апостол и евангелист Йоан“ и „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“. Някои от тях са работени през 1872 г. от пазарджишкия зограф Стефан Андонов.

В храма са запазени стенописи от 1871 г., които се виждат на източната стена в олтара и в медальони, разположени високо между арките на колоните. На западната стена под балкона, от двете страни на входа, са открити две сте- нописни пана, изобразяващи св. Георги и св. Димитър в типичната иконография на воини конници.

От надпис върху мраморна плоча над колонадата на нартиката се чете, че черквата „Св. Неделя“ е осветена на 19 септември 1832 г. от пловдивския митрополит Никифор. През 1860 г. в нея е направен първи неуспешен опит да се въведе богослужение на български, вместо на гръцки език. През 1874 г. молбата на българите в енориите на черквите „Св. Петка“ и „Св. Неделя“ до султанското правителство за предоставяне на упоменатите храмове на мнозин-ството, т. е. на тях, не била уважена. Борбата продължила и след Освобождението, докато се увенчала с успех. Върху наалната страница на евангелие от 1737 г. четем приписка с паметните думи: „В 1892 година, на 27 декември, ся отслужи първата славянобългарска Литургия в черквата „Св. Неделя“, а на 18 март 1893 година черквата се предаде от Българското министерство на Вероизповеданията от министъра г-на Грекова на българските енористи от речената черква да служат вечно по славянобългарски.“ В същия ден пловдивският митрополит Натанаил отслужва първата архиерейска света литургия на български език. Паметната дата е гравирана върху сребърен потир, подарен от владиката за нуждите на храма.

През 1894 г. са направени някои архитектурни поправки и допълнения. Тогава е издигнат големият, но лек купол, чиято височина достига 16 м над нивото на пода. Преддверието е затворено и остъклено, а западната стенана храма отвътре и над балкона е изписана изцяло. В купола е изобразен Иисус Христос Благославящ. Красива камбанария, проектирана от архитект Михаил Нейков, замества старата ниска звънарница. Строежът е завършен през 1905 г., а седем години по-късно монтираният голям френски часовник започва да отброява часове-те.

Към черквата „Св. Неделя“ има обширен двор с градина. Сградите в него образуват ар-хитектурен комплекс в хармонична стилова взаимовръзка. При голямата дворна порта се издига старата черковна къща, построена едновременно с храма. Тя е в стила на старопланинските къщи от началото на XIX в. – с отворен, настлан с плочи пруст в приземието и широк, с хубава дървена колонада чардак в етажа. В нея са живели свещениците и клисари-те, а някои от помещенията често били пригаждани за училище, в което през 1846 г. е учил известният български възрожденец Йоаким Груев.